Никой в парламента няма представа какво ще напише Асен Василев в бюджета. И парадоксално някак не се интересува
Автор: Никола Янков, Фейсбук Следвайте " Гласове " в Телеграм
Вчера в bTV повдигнах тематиката за метода, по който се създава държавния бюджет на България сега. Не за параметрите му (за каквито няма към момента никаква яснота), а точно за будещата неразбиране липса на връзка сред декларираните или незаявени политики на партиите и разходването на обществените запаси на обществото ни. Линк към видеото има в мненията по-долу.
Държавният бюджет е най-важният политически инструмент в една народна власт. Там се залагат публичните цели, които всяка политическа партия е декларирала обществено, че ще търси да реализира. Затова логиката на направа на държавния бюджет в естествените демокрации е:
1) ясно установяване и артикулиране на политическите цели, които всяка партия от ръководещата коалиция желае да реализира и правилата, които желае да се съблюдават в съответния бюджетен интервал (обикновено заложени в нейната стратегия или различен обществен документ);
2) остойностяване на ограниченията, нужни за постигането на тези цели и спазването на тези принципи;
3) слагането на тези стойности в бюджетната рамка и калкулиране като резултативна големина на бюджетния остатък или недостиг при настоящото равнище на данъчно облагане;
4) промяна на настоящото равнище на данъчно облагане (след разбор на въздействието върху стопанската система и събираемостта, обаче), за реализиране на стремежи бюджетен резултат (излишък или дефицит).
Изработването и приемането на държавния бюджет е най-важното политическо решение на един парламент след избирането на държавно управление. Това е есенцията на политиката - пресечната точка в конфликта на ползите на другите публични групи - ползи, които постоянно са противоположни и постоянно са показани от разнообразни политически партии. Министърът на финансите има значима роля в този развой като началник на администрацията, която прави разбора на въздействието и обобщава цифрите за бюджетната рамка. Но той не може и не би трябвало еднолично да взема решение какво ще е разпределението на публичните запаси в страната. В момента (а и в действителност през последните две години) сме очевидци на необичайно дезинтересиране на политическите партии от процеса по разработване на бюджетната рамка. Техните “икономически екипи ” безусловно липсват. Всички чакат “със спотаен мирис ” и в цялостно незнание каква табличка с числа ще извади в последния миг министърът на финансите, все едно това е висшият суверен, който взема решение кой какво дава и получава в страната. След това небрежно вършат дребни корекции в цифрите - нормално популистки увеличавайки разноските - и одобряват препоръчаната рамка без истински политически спор за заложените цели на това голямо преразпределение на публичен запас.
Това не е представителна народна власт. Това е повреден и циничен развой. В момента никой в Народното събрание няма визия какво ще напише Асен Василев в държавния бюджет за 2023-та и 2024-та година. И парадоксално някак не се интересува. Никоя политическа партия от ръководещата коалиция не артикулира цели, които желае да реализира с държавния бюджет, нито политики и приципи, които упорства да се съблюдават. Всички чакат и се ослушват като диви свине в рядка гора. Изглежда магнетичният взор на настоящия министър на финансите оказва извънреден, съвсем хипнотичен резултат върху народните представители.
Истината обаче постоянно е по-проста. Вчера министърът на финансите си разреши от трибуната на Народното събрание да каже на депутат (който е член на Комисията по бюджет и финанси на всичко отгоре), че не било работа на народния представител да му споделя по какъв начин да си прави бюджета. Все едно става въпрос за фамилния бюждет на министъра, а не за бюджета на страната, който ще би трябвало да се утвърди от всички народни представители. Никой от депутатите от ръководещата коалиция не посмя да отбрани сътрудника си и да подсети на министъра каква е в действителност неговата роля в този развой. Показателно за равнището на незрялост в настоящето потомство политици. И тъпо.
